Замисляли ли сте се какъв би бил животът ви, ако живеехте в изкуствен виртуален свят от компютърна игра? Чувствали ли сте се сякаш сте NPC (non-playable character – персонаж, в който не можете да се превъплътите) и всички готини и интересни неща се случват на други хора, а вие сте замръзнали в скучното си ежедневие? Влюбвали ли сте се само от чат? Ако на поне два от трите въпроса отговорът ви е да, то тогава бързо тичайте в кината да гледате „Свободен играч“. Препоръчвам го горещо и съвсем сериозно.
Райън Рейнолдс е Гай, персонаж във видеоиграта „Свободен град“. Той е щастлив всеки ден да ходи на работа в банка, която постоянно я обират, да го удрят случайни непознати по улицата и винаги да бъде беден и неспособен да промени живота си, защото само това познава и само затова съществува. Един ден обаче той попада на очила от персонаж на реален играч и светът му се променя драстично. Запознава се и с Мили – аватар на жена от истинския свят, която веднага го очарова, влюбва и вкарва в опасен сюжет. Самата Мили има причина да посещава Свободния град толкова често, която се корени в истиския свят… Гай ще се научи на много нови неща, ще помъдрее и ще осъзнае смисъла на съществуването си. Двамата с Мили ще започнат борба, която ще промени и двата свята – истинския и виртуалния.
Като за филм на Дисни (всъщност е последният, правен от 20th Century Fox, преди да бъдат закупени, но все пак си личи намеса на Дисни в някои моменти), „Свободен играч“ е превъзходен. Има някои предвидими и много захаросани моменти, следва позната формула, саундтракът не е много подходящ (казвам го като фен на „Пазители на галактиката“ и „Доктор кой“, които неведнъж са пускали изненадващи парчета в изненадващи моменти – тук обаче е прекалено), програмистите може да се пообидят леко, че в изкуствения интелект и виртуалния свят нещата не се случват точно така, не може да се нарече революционен при наличието на „Играч първи, приготви се“, но все пак кефи. Нарочно започнах с негативното в абзаца, защото то е достатъчно малко, за да се спомене набързо и след това да се забрави, а ревюто по-нататък да се фокусира върху изобилието от положителни неща. Сюжетът е добре разработен, а светоизграждането е великолепно – ако сте геймър, няма как да не го оцените високо. Райън Рейнолдс и Джоди Коумър са прекрасни актьори и дават всичко необходимо, за да бъдат ролите им успешни и героите им – пълнокръвни. Второстепенните персонажи също са отлично разработени и изиграни, за да бъде филмът пълен с качествен материал отвсякъде. Откъм ефекти и визия няма начин да се оплачете.
Акцентът при Free Guy със сигурност е върху забавлението, донякъде и върху любовната история, но без да се прекалява и без краят й да е типичен. Приключенията на Гай в Свободния град кефят максимално. Може би го казвам като геймър и може би обикновените хора няма да го усетят така, но определено разходките из отворения свят и детайлите от живота на NPC-то ми напълниха душата. Всъщност, преживяванията на Гай вероятно са бъдещето на гейминга и виртуалната реалност, което нямам търпение да се реализира.
И въпреки че филмът доставя забавлението и отпускането на 100%, той повдига и някои доста сериозни теми за размисъл. От една страна, като метафора за истинския живот, в който мнозина се държат като NPC-та, смисъла на живота, как да вдъхновим промяна в него и да бъдем лидери, как да запазим положителното отношение и детинския поглед към нещата, какъв голям добродетел може да бъде жертвоготовността и др. От друга – чисто научнофантастични въпроси като мислите на един осъзнал се изкуствен интелект, смисъла на това да се бориш за малкия си виртуален свят, при положение че никога не можеш да бъдеш истински човек и да се разходиш в реалността, за това може ли да има любов между човек и машина… Ако сте от хората, които не обичат безмозъчни екшъни, тук ще намерите достатъчно вкусна храна за ума си. Ако пък не се вълнувате от такива философски отклонения, екшънът и зрелищата са повече от достатъчни.
Би било излишно да се отплесвам в хвалби, при положение че горещата ми препоръка стана ясна, затова ще се ориентирам към приключване. Мога да говоря още много за това кое ми е харесало, но рискувам да навляза в спойлер територия. Free Guy сигурно ще е един от най-добрите филми тази година, и то не поради липса на други сериозни кандидати, а защото наистина го заслужава. Има си недостатъците, но е достатъчно свеж, забавен и приятен, че да вземе награда – ако не от големите критици и академии, то поне от SciFi.bg
Моята оценка:
История – 6-
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6++
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50
Обща оценка: Отличен (5.53)
